изрусил

Речник на българския език

1. изрусил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изрусил е производна форма на изруся (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изрусил — мин. деят. св. прич. м. р.

изрусил е производна форма на изруся (мин. деят. св. прич. м. р.).