изпъстря

Речник на българския език

1. изпъ̀стря преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

изпъ̀стриш, мин. св. изпъ̀стрих, мин. прич. изпъ̀стрил, св.вж. изпъстрям.

Грешни изписвания (7)

  • езпъстръ
  • езпъстря
  • еспъстръ
  • еспъстря
  • изпъстръ
  • испъстръ
  • испъстря

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пъс-т-ря из-пъс-т-рим
2 лице из-пъс-т-риш из-пъс-т-ри-те
3 лице из-пъс-т-ри из-пъс-т-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пъс-т-рих из-пъс-т-рих-ме
2 лице из-пъс-т-ри из-пъс-т-рих-те
3 лице из-пъс-т-ри из-пъс-т-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пъс-т-рех из-пъс-т-рех-ме
2 лице из-пъс-т-ре-ше из-пъс-т-рех-те
3 лице из-пъс-т-ре-ше из-пъс-т-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъстрил съм изпъстрила съм изпъстрило съм изпъстрили сме
2 лице изпъстрил си изпъстрила си изпъстрило си изпъстрили сте
3 лице изпъстрил е изпъстрила е изпъстрило е изпъстрили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпъстрил бях изпъстрила бях изпъстрило бяхме изпъстрили
2 лице беше изпъстрил беше изпъстрила беше изпъстрило бяхте изпъстрили
3 лице беше изпъстрил беше изпъстрила беше изпъстрило бяха изпъстрили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпъстря ще изпъстрим
2 лице ще изпъстриш ще изпъстрите
3 лице ще изпъстри ще изпъстрят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпъстрил ще съм изпъстрила ще съм изпъстрило ще сме изпъстрили
2 лице ще си изпъстрил ще си изпъстрила ще си изпъстрило ще сте изпъстрили
3 лице ще е изпъстрил ще е изпъстрила ще е изпъстрило ще са изпъстрили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпъстря щяхме да изпъстрим
2 лице щеше да изпъстриш щяхте да изпъстрите
3 лице щеше да изпъстри щяха да изпъстрят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпъстрил щях да съм изпъстрила щях да съм изпъстрило щяхме да сме изпъстрили
2 лице щеше да си изпъстрил щеше да си изпъстрила щеше да си изпъстрило щяхте да сте изпъстрили
3 лице щеше да е изпъстрил щеше да е изпъстрила щеше да е изпъстрило щяха да са изпъстрили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъстрел съм изпъстрела съм изпъстрело съм изпъстрели сме
2 лице изпъстрел си изпъстрела си изпъстрело си изпъстрели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпъстрил съм изпъстрила съм изпъстрило съм изпъстрили сме
2 лице изпъстрил си изпъстрила си изпъстрило си изпъстрили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпъстрил била съм изпъстрила било съм изпъстрило били сме изпъстрили
2 лице бил си изпъстрил била си изпъстрила било си изпъстрило били сте изпъстрили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпъстря щяла съм да изпъстря щяло съм да изпъстря щели сме да изпъстрим
2 лице щял си да изпъстриш щяла си да изпъстриш щяло си да изпъстриш щели сте да изпъстрите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпъстрил щяла съм да съм изпъстрила щяло съм да съм изпъстрило щели сме да сме изпъстрили
2 лице щял си да си изпъстрил щяла си да си изпъстрила щяло си да си изпъстрило щели сте да сте изпъстрили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпъстрил бих изпъстрила бих изпъстрило бихме изпъстрили
2 лице би изпъстрил би изпъстрила би изпъстрило бихте изпъстрили
3 лице би изпъстрил би изпъстрила би изпъстрило биха изпъстрили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пъс-т-ри из-пъс-т-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пъс-т-рен
непълен член из-пъс-т-ре-ния
пълен член из-пъс-т-ре-ни-ят
женски род из-пъс-т-ре-на
членувано из-пъс-т-ре-на-та
среден род из-пъс-т-ре-но
членувано из-пъс-т-ре-но-то
множествено число из-пъс-т-ре-ни
членувано из-пъс-т-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъс-т-рил
непълен член из-пъс-т-ри-лия
пълен член из-пъс-т-ри-ли-ят
женски род из-пъс-т-ри-ла
членувано из-пъс-т-ри-ла-та
среден род из-пъс-т-ри-ло
членувано из-пъс-т-ри-ло-то
множествено число из-пъс-т-ри-ли
членувано из-пъс-т-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пъс-т-рел
женски род из-пъс-т-ре-ла
среден род из-пъс-т-ре-ло
множествено число из-пъс-т-ре-ли

2. изпъстря — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изпъстря е производна форма на изпъстрям (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

3. изпъстря — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изпъстря е производна форма на изпъстрям (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

4. изпъстря — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изпъстря е производна форма на изпъстрям (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).