изпъстрил съм

Речник на българския език

1. изпъстрил съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъстрил съм е производна форма на изпъстря (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъстрил съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

изпъстрил съм е производна форма на изпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).