изпъстрил си

Речник на българския език

1. изпъстрил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъстрил си е производна форма на изпъстря (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъстрил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпъстрил си е производна форма на изпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).