изпъстрила

Речник на българския език

1. изпъстрила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпъстрила е производна форма на изпъстря (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпъстрила — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпъстрила е производна форма на изпъстря (мин. деят. св. прич. ж. р.).