изпъстрел

Речник на българския език

1. изпъстрел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпъстрел е производна форма на изпъстря (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпъстрел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпъстрел е производна форма на изпъстря (мин. деят. несв. прич. м. р.).