изпосъборя

Речник на българския език

изпосъборя преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • изпосъборъ
  • испосъборъ
  • испосъборя

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-по-съ-бо-ря из-по-съ-бо-рим
2 лице из-по-съ-бо-риш из-по-съ-бо-ри-те
3 лице из-по-съ-бо-ри из-по-съ-бо-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-по-съ-бо-рих из-по-съ-бо-рих-ме
2 лице из-по-съ-бо-ри из-по-съ-бо-рих-те
3 лице из-по-съ-бо-ри из-по-съ-бо-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-по-съ-бо-рех из-по-съ-бо-рех-ме
2 лице из-по-съ-бо-ре-ше из-по-съ-бо-рех-те
3 лице из-по-съ-бо-ре-ше из-по-съ-бо-ре-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпосъборил съм изпосъборила съм изпосъборило съм изпосъборили сме
2 лице изпосъборил си изпосъборила си изпосъборило си изпосъборили сте
3 лице изпосъборил е изпосъборила е изпосъборило е изпосъборили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпосъборил бях изпосъборила бях изпосъборило бяхме изпосъборили
2 лице беше изпосъборил беше изпосъборила беше изпосъборило бяхте изпосъборили
3 лице беше изпосъборил беше изпосъборила беше изпосъборило бяха изпосъборили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпосъборя ще изпосъборим
2 лице ще изпосъбориш ще изпосъборите
3 лице ще изпосъбори ще изпосъборят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпосъборил ще съм изпосъборила ще съм изпосъборило ще сме изпосъборили
2 лице ще си изпосъборил ще си изпосъборила ще си изпосъборило ще сте изпосъборили
3 лице ще е изпосъборил ще е изпосъборила ще е изпосъборило ще са изпосъборили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпосъборя щяхме да изпосъборим
2 лице щеше да изпосъбориш щяхте да изпосъборите
3 лице щеше да изпосъбори щяха да изпосъборят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпосъборил щях да съм изпосъборила щях да съм изпосъборило щяхме да сме изпосъборили
2 лице щеше да си изпосъборил щеше да си изпосъборила щеше да си изпосъборило щяхте да сте изпосъборили
3 лице щеше да е изпосъборил щеше да е изпосъборила щеше да е изпосъборило щяха да са изпосъборили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпосъборел съм изпосъборела съм изпосъборело съм изпосъборели сме
2 лице изпосъборел си изпосъборела си изпосъборело си изпосъборели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпосъборил съм изпосъборила съм изпосъборило съм изпосъборили сме
2 лице изпосъборил си изпосъборила си изпосъборило си изпосъборили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпосъборил била съм изпосъборила било съм изпосъборило били сме изпосъборили
2 лице бил си изпосъборил била си изпосъборила било си изпосъборило били сте изпосъборили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпосъборя щяла съм да изпосъборя щяло съм да изпосъборя щели сме да изпосъборим
2 лице щял си да изпосъбориш щяла си да изпосъбориш щяло си да изпосъбориш щели сте да изпосъборите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпосъборил щяла съм да съм изпосъборила щяло съм да съм изпосъборило щели сме да сме изпосъборили
2 лице щял си да си изпосъборил щяла си да си изпосъборила щяло си да си изпосъборило щели сте да сте изпосъборили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпосъборил бих изпосъборила бих изпосъборило бихме изпосъборили
2 лице би изпосъборил би изпосъборила би изпосъборило бихте изпосъборили
3 лице би изпосъборил би изпосъборила би изпосъборило биха изпосъборили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-по-съ-бо-ри из-по-съ-бо-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-по-съ-бо-рен
непълен член из-по-съ-бо-ре-ния
пълен член из-по-съ-бо-ре-ни-ят
женски род из-по-съ-бо-ре-на
членувано из-по-съ-бо-ре-на-та
среден род из-по-съ-бо-ре-но
членувано из-по-съ-бо-ре-но-то
множествено число из-по-съ-бо-ре-ни
членувано из-по-съ-бо-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-съ-бо-рил
непълен член из-по-съ-бо-ри-лия
пълен член из-по-съ-бо-ри-ли-ят
женски род из-по-съ-бо-ри-ла
членувано из-по-съ-бо-ри-ла-та
среден род из-по-съ-бо-ри-ло
членувано из-по-съ-бо-ри-ло-то
множествено число из-по-съ-бо-ри-ли
членувано из-по-съ-бо-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-по-съ-бо-рел
женски род из-по-съ-бо-ре-ла
среден род из-по-съ-бо-ре-ло
множествено число из-по-съ-бо-ре-ли