изпосъборел

Речник на българския език

1. изпосъборел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпосъборел е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосъборел — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпосъборел е производна форма на изпосъборя (мин. деят. несв. прич. м. р.).