изпосъборело

Речник на българския език

1. изпосъборело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпосъборело е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпосъборело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпосъборело е производна форма на изпосъборя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).