бил е изпосъборил

Речник на българския език

1. бил е изпосъборил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е изпосъборил е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).