изпосъборил си

Речник на българския език

1. изпосъборил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпосъборил си е производна форма на изпосъборя (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изпосъборил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изпосъборил си е производна форма на изпосъборя (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).