изпорквам

Речник на българския език

изпорквам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • испорквам

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пор-к-вам из-пор-к-ва-ме
2 лице из-пор-к-ваш из-пор-к-ва-те
3 лице из-пор-к-ва из-пор-к-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пор-к-вах из-пор-к-вах-ме
2 лице из-пор-к-ва из-пор-к-вах-те
3 лице из-пор-к-ва из-пор-к-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пор-к-вах из-пор-к-вах-ме
2 лице из-пор-к-ва-ше из-пор-к-вах-те
3 лице из-пор-к-ва-ше из-пор-к-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпорквал съм изпорквала съм изпорквало съм изпорквали сме
2 лице изпорквал си изпорквала си изпорквало си изпорквали сте
3 лице изпорквал е изпорквала е изпорквало е изпорквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпорквал бях изпорквала бях изпорквало бяхме изпорквали
2 лице беше изпорквал беше изпорквала беше изпорквало бяхте изпорквали
3 лице беше изпорквал беше изпорквала беше изпорквало бяха изпорквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпорквам ще изпоркваме
2 лице ще изпоркваш ще изпорквате
3 лице ще изпорква ще изпоркват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпорквал ще съм изпорквала ще съм изпорквало ще сме изпорквали
2 лице ще си изпорквал ще си изпорквала ще си изпорквало ще сте изпорквали
3 лице ще е изпорквал ще е изпорквала ще е изпорквало ще са изпорквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпорквам щяхме да изпоркваме
2 лице щеше да изпоркваш щяхте да изпорквате
3 лице щеше да изпорква щяха да изпоркват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпорквал щях да съм изпорквала щях да съм изпорквало щяхме да сме изпорквали
2 лице щеше да си изпорквал щеше да си изпорквала щеше да си изпорквало щяхте да сте изпорквали
3 лице щеше да е изпорквал щеше да е изпорквала щеше да е изпорквало щяха да са изпорквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпорквал съм изпорквала съм изпорквало съм изпорквали сме
2 лице изпорквал си изпорквала си изпорквало си изпорквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпорквал съм изпорквала съм изпорквало съм изпорквали сме
2 лице изпорквал си изпорквала си изпорквало си изпорквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпорквал била съм изпорквала било съм изпорквало били сме изпорквали
2 лице бил си изпорквал била си изпорквала било си изпорквало били сте изпорквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпорквам щяла съм да изпорквам щяло съм да изпорквам щели сме да изпоркваме
2 лице щял си да изпоркваш щяла си да изпоркваш щяло си да изпоркваш щели сте да изпорквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпорквал щяла съм да съм изпорквала щяло съм да съм изпорквало щели сме да сме изпорквали
2 лице щял си да си изпорквал щяла си да си изпорквала щяло си да си изпорквало щели сте да сте изпорквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпорквал бих изпорквала бих изпорквало бихме изпорквали
2 лице би изпорквал би изпорквала би изпорквало бихте изпорквали
3 лице би изпорквал би изпорквала би изпорквало биха изпорквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пор-к-вай из-пор-к-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пор-к-ван
непълен член из-пор-к-ва-ния
пълен член из-пор-к-ва-ни-ят
женски род из-пор-к-ва-на
членувано из-пор-к-ва-на-та
среден род из-пор-к-ва-но
членувано из-пор-к-ва-но-то
множествено число из-пор-к-ва-ни
членувано из-пор-к-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пор-к-вал
непълен член из-пор-к-ва-лия
пълен член из-пор-к-ва-ли-ят
женски род из-пор-к-ва-ла
членувано из-пор-к-ва-ла-та
среден род из-пор-к-ва-ло
членувано из-пор-к-ва-ло-то
множествено число из-пор-к-ва-ли
членувано из-пор-к-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пор-к-вал
женски род из-пор-к-ва-ла
среден род из-пор-к-ва-ло
множествено число из-пор-к-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пор-к-ващ
непълен член из-пор-к-ва-щия
пълен член из-пор-к-ва-щи-ят
женски род из-пор-к-ва-ща
членувано из-пор-к-ва-ща-та
среден род из-пор-к-ва-що
членувано из-пор-к-ва-що-то
множествено число из-пор-к-ва-щи
членувано из-пор-к-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-пор-к-вай-ки