изпорквала

Речник на българския език

1. изпорквала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпорквала е производна форма на изпорквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изпорквала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изпорквала е производна форма на изпорквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изпорквала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изпорквала е производна форма на изпорквам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изпорквала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изпорквала е производна форма на изпорквам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).