изпорквал

Речник на българския език

1. изпорквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпорквал е производна форма на изпорквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпорквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпорквал е производна форма на изпорквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изпорквал — мин. деят. св. прич. м. р.

изпорквал е производна форма на изпорквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изпорквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпорквал е производна форма на изпорквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).