изпоркваха

Речник на българския език

1. изпоркваха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

изпоркваха е производна форма на изпорквам (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изпоркваха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

изпоркваха е производна форма на изпорквам (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).