изпорквало

Речник на българския език

1. изпорквало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпорквало е производна форма на изпорквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпорквало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпорквало е производна форма на изпорквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изпорквало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпорквало е производна форма на изпорквам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изпорквало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изпорквало е производна форма на изпорквам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).