изпепеля

Речник на българския език

изпепеля̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

изпепелѝш, мин. св. изпепелѝх, мин. прич. изпепелѝл, св.вж. изпепелявам.

Грешни изписвания (17)

  • изпепелйа
  • изпепелйъ
  • изпепилйа
  • изпепилйъ
  • изпипелйа
  • изпипелйъ
  • изпипилйа
  • изпипилйъ
  • испепелйа
  • испепелйъ
  • испепеля
  • испепилйа
  • испепилйъ
  • испипелйа
  • испипелйъ
  • испипилйа
  • испипилйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-пе-пе-ля из-пе-пе-лим
2 лице из-пе-пе-лиш из-пе-пе-ли-те
3 лице из-пе-пе-ли из-пе-пе-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-пе-пе-лих из-пе-пе-лих-ме
2 лице из-пе-пе-ли из-пе-пе-лих-те
3 лице из-пе-пе-ли из-пе-пе-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-пе-пе-лях из-пе-пе-лях-ме
2 лице из-пе-пе-ле-ше из-пе-пе-лях-те
3 лице из-пе-пе-ле-ше из-пе-пе-ля-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпепелил съм изпепелила съм изпепелило съм изпепелили сме
2 лице изпепелил си изпепелила си изпепелило си изпепелили сте
3 лице изпепелил е изпепелила е изпепелило е изпепелили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изпепелил бях изпепелила бях изпепелило бяхме изпепелили
2 лице беше изпепелил беше изпепелила беше изпепелило бяхте изпепелили
3 лице беше изпепелил беше изпепелила беше изпепелило бяха изпепелили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изпепеля ще изпепелим
2 лице ще изпепелиш ще изпепелите
3 лице ще изпепели ще изпепелят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изпепелил ще съм изпепелила ще съм изпепелило ще сме изпепелили
2 лице ще си изпепелил ще си изпепелила ще си изпепелило ще сте изпепелили
3 лице ще е изпепелил ще е изпепелила ще е изпепелило ще са изпепелили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изпепеля щяхме да изпепелим
2 лице щеше да изпепелиш щяхте да изпепелите
3 лице щеше да изпепели щяха да изпепелят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изпепелил щях да съм изпепелила щях да съм изпепелило щяхме да сме изпепелили
2 лице щеше да си изпепелил щеше да си изпепелила щеше да си изпепелило щяхте да сте изпепелили
3 лице щеше да е изпепелил щеше да е изпепелила щеше да е изпепелило щяха да са изпепелили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпепелял съм изпепеляла съм изпепеляло съм изпепелели сме
2 лице изпепелял си изпепеляла си изпепеляло си изпепелели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изпепелил съм изпепелила съм изпепелило съм изпепелили сме
2 лице изпепелил си изпепелила си изпепелило си изпепелили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изпепелил била съм изпепелила било съм изпепелило били сме изпепелили
2 лице бил си изпепелил била си изпепелила било си изпепелило били сте изпепелили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изпепеля щяла съм да изпепеля щяло съм да изпепеля щели сме да изпепелим
2 лице щял си да изпепелиш щяла си да изпепелиш щяло си да изпепелиш щели сте да изпепелите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изпепелил щяла съм да съм изпепелила щяло съм да съм изпепелило щели сме да сме изпепелили
2 лице щял си да си изпепелил щяла си да си изпепелила щяло си да си изпепелило щели сте да сте изпепелили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изпепелил бих изпепелила бих изпепелило бихме изпепелили
2 лице би изпепелил би изпепелила би изпепелило бихте изпепелили
3 лице би изпепелил би изпепелила би изпепелило биха изпепелили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-пе-пе-ли из-пе-пе-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-пе-пе-лен
непълен член из-пе-пе-ле-ния
пълен член из-пе-пе-ле-ни-ят
женски род из-пе-пе-ле-на
членувано из-пе-пе-ле-на-та
среден род из-пе-пе-ле-но
членувано из-пе-пе-ле-но-то
множествено число из-пе-пе-ле-ни
членувано из-пе-пе-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пе-пе-лил
непълен член из-пе-пе-ли-лия
пълен член из-пе-пе-ли-ли-ят
женски род из-пе-пе-ли-ла
членувано из-пе-пе-ли-ла-та
среден род из-пе-пе-ли-ло
членувано из-пе-пе-ли-ло-то
множествено число из-пе-пе-ли-ли
членувано из-пе-пе-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-пе-пе-лял
женски род из-пе-пе-ля-ла
среден род из-пе-пе-ля-ло
множествено число из-пе-пе-ле-ли