изпепелило

Речник на българския език

1. изпепелило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изпепелило е производна форма на изпепеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изпепелило — мин. деят. св. прич. ср. р.

изпепелило е производна форма на изпепеля (мин. деят. св. прич. ср. р.).