изпепелил е

Речник на българския език

1. изпепелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпепелил е е производна форма на изпепеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпепелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпепелил е е производна форма на изпепеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).