изпепелял

Речник на българския език

1. изпепелял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изпепелял е производна форма на изпепеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изпепелял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изпепелял е производна форма на изпепеля (мин. деят. несв. прич. м. р.).