изнурителен

Речник на българския език

изнурѝтелен прилагателно име (тип 79) редактиране

Значение

изнурѝтелна, изнурѝтелно, мн. изнурѝтелни, прил. Който изтощава, изчерпва силите. Изнурителен труд.

Грешни изписвания (15)

  • езнорителен
  • езнорителин
  • езноритилен
  • езноритилин
  • езнурителен
  • езнурителин
  • езнуритилен
  • езнуритилин
  • изнорителен
  • изнорителин
  • изноритилен
  • изноритилин
  • изнурителин
  • изнуритилен
  • изнуритилин

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. из-ну-ри-те-лен
непълен член из-ну-ри-тел-ния
пълен член из-ну-ри-тел-ни-ят
ж. р. из-ну-ри-тел-на
членувано из-ну-ри-тел-на-та
ср. р. из-ну-ри-тел-но
членувано из-ну-ри-тел-но-то
мн. ч. из-ну-ри-тел-ни
членувано из-ну-ри-тел-ни-те