измоля

Речник на българския език

измо̀ля преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

измо̀лиш, мин. св. измо̀лих, мин. прич. измо̀лил, св.вж. измолвам.

Грешни изписвания (3)

  • езмолъ
  • езмоля
  • измолъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-мо-ля из-мо-лим
2 лице из-мо-лиш из-мо-ли-те
3 лице из-мо-ли из-мо-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-мо-лих из-мо-лих-ме
2 лице из-мо-ли из-мо-лих-те
3 лице из-мо-ли из-мо-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-мо-лех из-мо-лех-ме
2 лице из-мо-ле-ше из-мо-лех-те
3 лице из-мо-ле-ше из-мо-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измолил съм измолила съм измолило съм измолили сме
2 лице измолил си измолила си измолило си измолили сте
3 лице измолил е измолила е измолило е измолили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях измолил бях измолила бях измолило бяхме измолили
2 лице беше измолил беше измолила беше измолило бяхте измолили
3 лице беше измолил беше измолила беше измолило бяха измолили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще измоля ще измолим
2 лице ще измолиш ще измолите
3 лице ще измоли ще измолят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм измолил ще съм измолила ще съм измолило ще сме измолили
2 лице ще си измолил ще си измолила ще си измолило ще сте измолили
3 лице ще е измолил ще е измолила ще е измолило ще са измолили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да измоля щяхме да измолим
2 лице щеше да измолиш щяхте да измолите
3 лице щеше да измоли щяха да измолят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм измолил щях да съм измолила щях да съм измолило щяхме да сме измолили
2 лице щеше да си измолил щеше да си измолила щеше да си измолило щяхте да сте измолили
3 лице щеше да е измолил щеше да е измолила щеше да е измолило щяха да са измолили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измолел съм измолела съм измолело съм измолели сме
2 лице измолел си измолела си измолело си измолели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице измолил съм измолила съм измолило съм измолили сме
2 лице измолил си измолила си измолило си измолили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм измолил била съм измолила било съм измолило били сме измолили
2 лице бил си измолил била си измолила било си измолило били сте измолили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да измоля щяла съм да измоля щяло съм да измоля щели сме да измолим
2 лице щял си да измолиш щяла си да измолиш щяло си да измолиш щели сте да измолите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм измолил щяла съм да съм измолила щяло съм да съм измолило щели сме да сме измолили
2 лице щял си да си измолил щяла си да си измолила щяло си да си измолило щели сте да сте измолили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих измолил бих измолила бих измолило бихме измолили
2 лице би измолил би измолила би измолило бихте измолили
3 лице би измолил би измолила би измолило биха измолили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-мо-ли из-мо-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-мо-лен
непълен член из-мо-ле-ния
пълен член из-мо-ле-ни-ят
женски род из-мо-ле-на
членувано из-мо-ле-на-та
среден род из-мо-ле-но
членувано из-мо-ле-но-то
множествено число из-мо-ле-ни
членувано из-мо-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мо-лил
непълен член из-мо-ли-лия
пълен член из-мо-ли-ли-ят
женски род из-мо-ли-ла
членувано из-мо-ли-ла-та
среден род из-мо-ли-ло
членувано из-мо-ли-ло-то
множествено число из-мо-ли-ли
членувано из-мо-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-мо-лел
женски род из-мо-ле-ла
среден род из-мо-ле-ло
множествено число из-мо-ле-ли