измолила

Речник на българския език

1. измолила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

измолила е производна форма на измоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. измолила — мин. деят. св. прич. ж. р.

измолила е производна форма на измоля (мин. деят. св. прич. ж. р.).