измолил е

Речник на българския език

1. измолил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измолил е е производна форма на измоля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. измолил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

измолил е е производна форма на измоля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).