бил е измолил

Речник на българския език

1. бил е измолил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил е измолил е производна форма на измоля (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).