измолило си

Речник на българския език

1. измолило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измолило си е производна форма на измоля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. измолило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

измолило си е производна форма на измоля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).