изкълва

Речник на българския език

изкълва преходен глагол от свършен вид (тип 151tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • искълва

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-къл-ва из-къл-вем
2 лице из-къл-веш из-къл-ве-те
3 лице из-къл-ве из-къл-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-къл-вах из-къл-вах-ме
2 лице из-къл-ва из-къл-вах-те
3 лице из-къл-ва из-къл-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-къл-вях из-къл-вях-ме
2 лице из-къл-ве-ше из-къл-вях-те
3 лице из-къл-ве-ше из-къл-вя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълвал съм изкълвала съм изкълвало съм изкълвали сме
2 лице изкълвал си изкълвала си изкълвало си изкълвали сте
3 лице изкълвал е изкълвала е изкълвало е изкълвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкълвал бях изкълвала бях изкълвало бяхме изкълвали
2 лице беше изкълвал беше изкълвала беше изкълвало бяхте изкълвали
3 лице беше изкълвал беше изкълвала беше изкълвало бяха изкълвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкълва ще изкълвем
2 лице ще изкълвеш ще изкълвете
3 лице ще изкълве ще изкълват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкълвал ще съм изкълвала ще съм изкълвало ще сме изкълвали
2 лице ще си изкълвал ще си изкълвала ще си изкълвало ще сте изкълвали
3 лице ще е изкълвал ще е изкълвала ще е изкълвало ще са изкълвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкълва щяхме да изкълвем
2 лице щеше да изкълвеш щяхте да изкълвете
3 лице щеше да изкълве щяха да изкълват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкълвал щях да съм изкълвала щях да съм изкълвало щяхме да сме изкълвали
2 лице щеше да си изкълвал щеше да си изкълвала щеше да си изкълвало щяхте да сте изкълвали
3 лице щеше да е изкълвал щеше да е изкълвала щеше да е изкълвало щяха да са изкълвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълвял съм изкълвяла съм изкълвяло съм изкълвели сме
2 лице изкълвял си изкълвяла си изкълвяло си изкълвели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкълвал съм изкълвала съм изкълвало съм изкълвали сме
2 лице изкълвал си изкълвала си изкълвало си изкълвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкълвал била съм изкълвала било съм изкълвало били сме изкълвали
2 лице бил си изкълвал била си изкълвала било си изкълвало били сте изкълвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкълва щяла съм да изкълва щяло съм да изкълва щели сме да изкълвем
2 лице щял си да изкълвеш щяла си да изкълвеш щяло си да изкълвеш щели сте да изкълвете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкълвал щяла съм да съм изкълвала щяло съм да съм изкълвало щели сме да сме изкълвали
2 лице щял си да си изкълвал щяла си да си изкълвала щяло си да си изкълвало щели сте да сте изкълвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкълвал бих изкълвала бих изкълвало бихме изкълвали
2 лице би изкълвал би изкълвала би изкълвало бихте изкълвали
3 лице би изкълвал би изкълвала би изкълвало биха изкълвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-къл-ви из-къл-ве-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-къл-ван
непълен член из-къл-ва-ния
пълен член из-къл-ва-ни-ят
женски род из-къл-ва-на
членувано из-къл-ва-на-та
среден род из-къл-ва-но
членувано из-къл-ва-но-то
множествено число из-къл-ва-ни
членувано из-къл-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-къл-вал
непълен член из-къл-ва-лия
пълен член из-къл-ва-ли-ят
женски род из-къл-ва-ла
членувано из-къл-ва-ла-та
среден род из-къл-ва-ло
членувано из-къл-ва-ло-то
множествено число из-къл-ва-ли
членувано из-къл-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-къл-вял
женски род из-къл-вя-ла
среден род из-къл-вя-ло
множествено число из-къл-ве-ли