изкълвете

Речник на българския език

1. изкълвете — сег. вр., 2 л., мн. ч.

изкълвете е производна форма на изкълва (сег. вр., 2 л., мн. ч.).

2. изкълвете — повелително наклонение, мн. ч.

изкълвете е производна форма на изкълва (повелително наклонение, мн. ч.).