изкълвяло

Речник на българския език

1. изкълвяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкълвяло е производна форма на изкълва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкълвяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкълвяло е производна форма на изкълва (мин. деят. несв. прич. ср. р.).