изкълвели

Речник на българския език

1. изкълвели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

изкълвели е производна форма на изкълва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. изкълвели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

изкълвели е производна форма на изкълва (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).