изкълвял

Речник на българския език

1. изкълвял — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкълвял е производна форма на изкълва (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкълвял — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкълвял е производна форма на изкълва (мин. деят. несв. прич. м. р.).