изкомандвам

Речник на българския език

изкома̀ндвам преходен глагол от несвършен вид (тип 186ti) редактиране

Значение

изкома̀ндваш, несв. и св.; Кого. Давам команда, заповед. Изкомандва ги да започнат работа.

Грешни изписвания (15)

  • езкомандвам
  • езкомандвъм
  • езкумандвам
  • езкумандвъм
  • ескомандвам
  • ескомандвъм
  • ескумандвам
  • ескумандвъм
  • изкомандвъм
  • изкумандвам
  • изкумандвъм
  • искомандвам
  • искомандвъм
  • искумандвам
  • искумандвъм

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ман-д-вам из-ко-ман-д-ва-ме
2 лице из-ко-ман-д-ваш из-ко-ман-д-ва-те
3 лице из-ко-ман-д-ва из-ко-ман-д-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ман-д-вах из-ко-ман-д-вах-ме
2 лице из-ко-ман-д-ва из-ко-ман-д-вах-те
3 лице из-ко-ман-д-ва из-ко-ман-д-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-ко-ман-д-вах из-ко-ман-д-вах-ме
2 лице из-ко-ман-д-ва-ше из-ко-ман-д-вах-те
3 лице из-ко-ман-д-ва-ше из-ко-ман-д-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице изкомандвал е изкомандвала е изкомандвало е изкомандвали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изкомандвал бях изкомандвала бях изкомандвало бяхме изкомандвали
2 лице беше изкомандвал беше изкомандвала беше изкомандвало бяхте изкомандвали
3 лице беше изкомандвал беше изкомандвала беше изкомандвало бяха изкомандвали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изкомандвам ще изкомандваме
2 лице ще изкомандваш ще изкомандвате
3 лице ще изкомандва ще изкомандват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изкомандвал ще съм изкомандвала ще съм изкомандвало ще сме изкомандвали
2 лице ще си изкомандвал ще си изкомандвала ще си изкомандвало ще сте изкомандвали
3 лице ще е изкомандвал ще е изкомандвала ще е изкомандвало ще са изкомандвали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изкомандвам щяхме да изкомандваме
2 лице щеше да изкомандваш щяхте да изкомандвате
3 лице щеше да изкомандва щяха да изкомандват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изкомандвал щях да съм изкомандвала щях да съм изкомандвало щяхме да сме изкомандвали
2 лице щеше да си изкомандвал щеше да си изкомандвала щеше да си изкомандвало щяхте да сте изкомандвали
3 лице щеше да е изкомандвал щеше да е изкомандвала щеше да е изкомандвало щяха да са изкомандвали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изкомандвал съм изкомандвала съм изкомандвало съм изкомандвали сме
2 лице изкомандвал си изкомандвала си изкомандвало си изкомандвали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изкомандвал била съм изкомандвала било съм изкомандвало били сме изкомандвали
2 лице бил си изкомандвал била си изкомандвала било си изкомандвало били сте изкомандвали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изкомандвам щяла съм да изкомандвам щяло съм да изкомандвам щели сме да изкомандваме
2 лице щял си да изкомандваш щяла си да изкомандваш щяло си да изкомандваш щели сте да изкомандвате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изкомандвал щяла съм да съм изкомандвала щяло съм да съм изкомандвало щели сме да сме изкомандвали
2 лице щял си да си изкомандвал щяла си да си изкомандвала щяло си да си изкомандвало щели сте да сте изкомандвали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изкомандвал бих изкомандвала бих изкомандвало бихме изкомандвали
2 лице би изкомандвал би изкомандвала би изкомандвало бихте изкомандвали
3 лице би изкомандвал би изкомандвала би изкомандвало биха изкомандвали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-ко-ман-д-вай из-ко-ман-д-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ман-д-ван
непълен член из-ко-ман-д-ва-ния
пълен член из-ко-ман-д-ва-ни-ят
женски род из-ко-ман-д-ва-на
членувано из-ко-ман-д-ва-на-та
среден род из-ко-ман-д-ва-но
членувано из-ко-ман-д-ва-но-то
множествено число из-ко-ман-д-ва-ни
членувано из-ко-ман-д-ва-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ман-д-вал
непълен член из-ко-ман-д-ва-лия
пълен член из-ко-ман-д-ва-ли-ят
женски род из-ко-ман-д-ва-ла
членувано из-ко-ман-д-ва-ла-та
среден род из-ко-ман-д-ва-ло
членувано из-ко-ман-д-ва-ло-то
множествено число из-ко-ман-д-ва-ли
членувано из-ко-ман-д-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ман-д-вал
женски род из-ко-ман-д-ва-ла
среден род из-ко-ман-д-ва-ло
множествено число из-ко-ман-д-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-ко-ман-д-ващ
непълен член из-ко-ман-д-ва-щия
пълен член из-ко-ман-д-ва-щи-ят
женски род из-ко-ман-д-ва-ща
членувано из-ко-ман-д-ва-ща-та
среден род из-ко-ман-д-ва-що
членувано из-ко-ман-д-ва-що-то
множествено число из-ко-ман-д-ва-щи
членувано из-ко-ман-д-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-ко-ман-д-вай-ки