изкомандвала

Речник на българския език

1. изкомандвала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкомандвала е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изкомандвала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изкомандвала е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изкомандвала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изкомандвала е производна форма на изкомандвам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изкомандвала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изкомандвала е производна форма на изкомандвам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).