изкомандвал си

Речник на българския език

1. изкомандвал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкомандвал си е производна форма на изкомандвам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. изкомандвал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкомандвал си е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. изкомандвал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

изкомандвал си е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).