изкомандвало

Речник на българския език

1. изкомандвало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкомандвало е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. изкомандвало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

изкомандвало е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. изкомандвало — мин. деят. св. прич. ср. р.

изкомандвало е производна форма на изкомандвам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. изкомандвало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

изкомандвало е производна форма на изкомандвам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).