изкомандвал

Речник на българския език

1. изкомандвал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкомандвал е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изкомандвал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изкомандвал е производна форма на изкомандвам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изкомандвал — мин. деят. св. прич. м. р.

изкомандвал е производна форма на изкомандвам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изкомандвал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изкомандвал е производна форма на изкомандвам (мин. деят. несв. прич. м. р.).