издайнича

Речник на българския език

изда̀йнича непреходен глагол от несвършен вид (тип 176ii) редактиране

Значение

изда̀йничиш, мин. св. изда̀йничих, мин. прич. изда̀йничил, несв. Предателствам.

Грешни изписвания (7)

  • ездайнеча
  • ездайнечъ
  • ездайнича
  • ездайничъ
  • издайнеча
  • издайнечъ
  • издайничъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-дай-ни-ча из-дай-ни-чим
2 лице из-дай-ни-чиш из-дай-ни-чи-те
3 лице из-дай-ни-чи из-дай-ни-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-дай-ни-чих из-дай-ни-чих-ме
2 лице из-дай-ни-чи из-дай-ни-чих-те
3 лице из-дай-ни-чи из-дай-ни-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-дай-ни-чех из-дай-ни-чех-ме
2 лице из-дай-ни-че-ше из-дай-ни-чех-те
3 лице из-дай-ни-че-ше из-дай-ни-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издайничил съм издайничила съм издайничило съм издайничили сме
2 лице издайничил си издайничила си издайничило си издайничили сте
3 лице издайничил е издайничила е издайничило е издайничили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях издайничил бях издайничила бях издайничило бяхме издайничили
2 лице беше издайничил беше издайничила беше издайничило бяхте издайничили
3 лице беше издайничил беше издайничила беше издайничило бяха издайничили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще издайнича ще издайничим
2 лице ще издайничиш ще издайничите
3 лице ще издайничи ще издайничат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм издайничил ще съм издайничила ще съм издайничило ще сме издайничили
2 лице ще си издайничил ще си издайничила ще си издайничило ще сте издайничили
3 лице ще е издайничил ще е издайничила ще е издайничило ще са издайничили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да издайнича щяхме да издайничим
2 лице щеше да издайничиш щяхте да издайничите
3 лице щеше да издайничи щяха да издайничат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм издайничил щях да съм издайничила щях да съм издайничило щяхме да сме издайничили
2 лице щеше да си издайничил щеше да си издайничила щеше да си издайничило щяхте да сте издайничили
3 лице щеше да е издайничил щеше да е издайничила щеше да е издайничило щяха да са издайничили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издайничел съм издайничела съм издайничело съм издайничели сме
2 лице издайничел си издайничела си издайничело си издайничели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице издайничил съм издайничила съм издайничило съм издайничили сме
2 лице издайничил си издайничила си издайничило си издайничили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм издайничил била съм издайничила било съм издайничило били сме издайничили
2 лице бил си издайничил била си издайничила било си издайничило били сте издайничили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да издайнича щяла съм да издайнича щяло съм да издайнича щели сме да издайничим
2 лице щял си да издайничиш щяла си да издайничиш щяло си да издайничиш щели сте да издайничите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм издайничил щяла съм да съм издайничила щяло съм да съм издайничило щели сме да сме издайничили
2 лице щял си да си издайничил щяла си да си издайничила щяло си да си издайничило щели сте да сте издайничили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих издайничил бих издайничила бих издайничило бихме издайничили
2 лице би издайничил би издайничила би издайничило бихте издайничили
3 лице би издайничил би издайничила би издайничило биха издайничили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-дай-ни-чи из-дай-ни-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дай-ни-чил
непълен член из-дай-ни-чи-лия
пълен член из-дай-ни-чи-ли-ят
женски род из-дай-ни-чи-ла
членувано из-дай-ни-чи-ла-та
среден род из-дай-ни-чи-ло
членувано из-дай-ни-чи-ло-то
множествено число из-дай-ни-чи-ли
членувано из-дай-ни-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дай-ни-чел
женски род из-дай-ни-че-ла
среден род из-дай-ни-че-ло
множествено число из-дай-ни-че-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-дай-ни-чещ
непълен член из-дай-ни-че-щия
пълен член из-дай-ни-че-щи-ят
женски род из-дай-ни-че-ща
членувано из-дай-ни-че-ща-та
среден род из-дай-ни-че-що
членувано из-дай-ни-че-що-то
множествено число из-дай-ни-че-щи
членувано из-дай-ни-че-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-дай-ни-чей-ки