издайничил

Речник на българския език

1. издайничил — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

издайничил е производна форма на издайнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. издайничил — мин. деят. св. прич. м. р.

издайничил е производна форма на издайнича (мин. деят. св. прич. м. р.).