издайничело

Речник на българския език

1. издайничело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издайничело е производна форма на издайнича (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издайничело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

издайничело е производна форма на издайнича (мин. деят. несв. прич. ср. р.).