издайничило си

Речник на българския език

1. издайничило си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

издайничило си е производна форма на издайнича (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. издайничило си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

издайничило си е производна форма на издайнича (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).