издайничило

Речник на българския език

1. издайничило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

издайничило е производна форма на издайнича (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. издайничило — мин. деят. св. прич. ср. р.

издайничило е производна форма на издайнича (мин. деят. св. прич. ср. р.).