изгукам

Речник на българския език

изгукам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-гу-кам из-гу-ка-ме
2 лице из-гу-каш из-гу-ка-те
3 лице из-гу-ка из-гу-кат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-гу-ках из-гу-ках-ме
2 лице из-гу-ка из-гу-ках-те
3 лице из-гу-ка из-гу-ка-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-гу-ках из-гу-ках-ме
2 лице из-гу-ка-ше из-гу-ках-те
3 лице из-гу-ка-ше из-гу-ка-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгукал съм изгукала съм изгукало съм изгукали сме
2 лице изгукал си изгукала си изгукало си изгукали сте
3 лице изгукал е изгукала е изгукало е изгукали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях изгукал бях изгукала бях изгукало бяхме изгукали
2 лице беше изгукал беше изгукала беше изгукало бяхте изгукали
3 лице беше изгукал беше изгукала беше изгукало бяха изгукали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще изгукам ще изгукаме
2 лице ще изгукаш ще изгукате
3 лице ще изгука ще изгукат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм изгукал ще съм изгукала ще съм изгукало ще сме изгукали
2 лице ще си изгукал ще си изгукала ще си изгукало ще сте изгукали
3 лице ще е изгукал ще е изгукала ще е изгукало ще са изгукали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да изгукам щяхме да изгукаме
2 лице щеше да изгукаш щяхте да изгукате
3 лице щеше да изгука щяха да изгукат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм изгукал щях да съм изгукала щях да съм изгукало щяхме да сме изгукали
2 лице щеше да си изгукал щеше да си изгукала щеше да си изгукало щяхте да сте изгукали
3 лице щеше да е изгукал щеше да е изгукала щеше да е изгукало щяха да са изгукали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгукал съм изгукала съм изгукало съм изгукали сме
2 лице изгукал си изгукала си изгукало си изгукали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице изгукал съм изгукала съм изгукало съм изгукали сме
2 лице изгукал си изгукала си изгукало си изгукали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм изгукал била съм изгукала било съм изгукало били сме изгукали
2 лице бил си изгукал била си изгукала било си изгукало били сте изгукали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да изгукам щяла съм да изгукам щяло съм да изгукам щели сме да изгукаме
2 лице щял си да изгукаш щяла си да изгукаш щяло си да изгукаш щели сте да изгукате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм изгукал щяла съм да съм изгукала щяло съм да съм изгукало щели сме да сме изгукали
2 лице щял си да си изгукал щяла си да си изгукала щяло си да си изгукало щели сте да сте изгукали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих изгукал бих изгукала бих изгукало бихме изгукали
2 лице би изгукал би изгукала би изгукало бихте изгукали
3 лице би изгукал би изгукала би изгукало биха изгукали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-гу-кай из-гу-кай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гу-кал
непълен член из-гу-ка-лия
пълен член из-гу-ка-ли-ят
женски род из-гу-ка-ла
членувано из-гу-ка-ла-та
среден род из-гу-ка-ло
членувано из-гу-ка-ло-то
множествено число из-гу-ка-ли
членувано из-гу-ка-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гу-кал
женски род из-гу-ка-ла
среден род из-гу-ка-ло
множествено число из-гу-ка-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-гу-кащ
непълен член из-гу-ка-щия
пълен член из-гу-ка-щи-ят
женски род из-гу-ка-ща
членувано из-гу-ка-ща-та
среден род из-гу-ка-що
членувано из-гу-ка-що-то
множествено число из-гу-ка-щи
членувано из-гу-ка-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-гу-кай-ки