изгукаше

Речник на българския език

1. изгукаше — мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.

изгукаше е производна форма на изгукам (мин. несв. вр., 2 л., ед. ч.).

2. изгукаше — мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.

изгукаше е производна форма на изгукам (мин. несв. вр., 3 л., ед. ч.).