изгукала

Речник на българския език

1. изгукала — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгукала е производна форма на изгукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. изгукала — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

изгукала е производна форма на изгукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

3. изгукала — мин. деят. св. прич. ж. р.

изгукала е производна форма на изгукам (мин. деят. св. прич. ж. р.).

4. изгукала — мин. деят. несв. прич. ж. р.

изгукала е производна форма на изгукам (мин. деят. несв. прич. ж. р.).