изгукал

Речник на българския език

1. изгукал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгукал е производна форма на изгукам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. изгукал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

изгукал е производна форма на изгукам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. изгукал — мин. деят. св. прич. м. р.

изгукал е производна форма на изгукам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. изгукал — мин. деят. несв. прич. м. р.

изгукал е производна форма на изгукам (мин. деят. несв. прич. м. р.).