изгука

Речник на българския език

1. изгука — сег. вр., 3 л., ед. ч.

изгука е производна форма на изгукам (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. изгука — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

изгука е производна форма на изгукам (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. изгука — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

изгука е производна форма на изгукам (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).