избълбуквам

Речник на българския език

избълбуквам непреходен глагол от несвършен вид (тип 186ii) редактиране

Значение

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице из-бъл-бук-вам из-бъл-бук-ва-ме
2 лице из-бъл-бук-ваш из-бъл-бук-ва-те
3 лице из-бъл-бук-ва из-бъл-бук-ват
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице из-бъл-бук-вах из-бъл-бук-вах-ме
2 лице из-бъл-бук-ва из-бъл-бук-вах-те
3 лице из-бъл-бук-ва из-бъл-бук-ва-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице из-бъл-бук-вах из-бъл-бук-вах-ме
2 лице из-бъл-бук-ва-ше из-бъл-бук-вах-те
3 лице из-бъл-бук-ва-ше из-бъл-бук-ва-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избълбуквал съм избълбуквала съм избълбуквало съм избълбуквали сме
2 лице избълбуквал си избълбуквала си избълбуквало си избълбуквали сте
3 лице избълбуквал е избълбуквала е избълбуквало е избълбуквали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях избълбуквал бях избълбуквала бях избълбуквало бяхме избълбуквали
2 лице беше избълбуквал беше избълбуквала беше избълбуквало бяхте избълбуквали
3 лице беше избълбуквал беше избълбуквала беше избълбуквало бяха избълбуквали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще избълбуквам ще избълбукваме
2 лице ще избълбукваш ще избълбуквате
3 лице ще избълбуква ще избълбукват
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм избълбуквал ще съм избълбуквала ще съм избълбуквало ще сме избълбуквали
2 лице ще си избълбуквал ще си избълбуквала ще си избълбуквало ще сте избълбуквали
3 лице ще е избълбуквал ще е избълбуквала ще е избълбуквало ще са избълбуквали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да избълбуквам щяхме да избълбукваме
2 лице щеше да избълбукваш щяхте да избълбуквате
3 лице щеше да избълбуква щяха да избълбукват
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм избълбуквал щях да съм избълбуквала щях да съм избълбуквало щяхме да сме избълбуквали
2 лице щеше да си избълбуквал щеше да си избълбуквала щеше да си избълбуквало щяхте да сте избълбуквали
3 лице щеше да е избълбуквал щеше да е избълбуквала щеше да е избълбуквало щяха да са избълбуквали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избълбуквал съм избълбуквала съм избълбуквало съм избълбуквали сме
2 лице избълбуквал си избълбуквала си избълбуквало си избълбуквали сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице избълбуквал съм избълбуквала съм избълбуквало съм избълбуквали сме
2 лице избълбуквал си избълбуквала си избълбуквало си избълбуквали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм избълбуквал била съм избълбуквала било съм избълбуквало били сме избълбуквали
2 лице бил си избълбуквал била си избълбуквала било си избълбуквало били сте избълбуквали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да избълбуквам щяла съм да избълбуквам щяло съм да избълбуквам щели сме да избълбукваме
2 лице щял си да избълбукваш щяла си да избълбукваш щяло си да избълбукваш щели сте да избълбуквате
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм избълбуквал щяла съм да съм избълбуквала щяло съм да съм избълбуквало щели сме да сме избълбуквали
2 лице щял си да си избълбуквал щяла си да си избълбуквала щяло си да си избълбуквало щели сте да сте избълбуквали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих избълбуквал бих избълбуквала бих избълбуквало бихме избълбуквали
2 лице би избълбуквал би избълбуквала би избълбуквало бихте избълбуквали
3 лице би избълбуквал би избълбуквала би избълбуквало биха избълбуквали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
из-бъл-бук-вай из-бъл-бук-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бъл-бук-вал
непълен член из-бъл-бук-ва-лия
пълен член из-бъл-бук-ва-ли-ят
женски род из-бъл-бук-ва-ла
членувано из-бъл-бук-ва-ла-та
среден род из-бъл-бук-ва-ло
членувано из-бъл-бук-ва-ло-то
множествено число из-бъл-бук-ва-ли
членувано из-бъл-бук-ва-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бъл-бук-вал
женски род из-бъл-бук-ва-ла
среден род из-бъл-бук-ва-ло
множествено число из-бъл-бук-ва-ли
Сегашно деятелно причастие
единствено число мъжки род из-бъл-бук-ващ
непълен член из-бъл-бук-ва-щия
пълен член из-бъл-бук-ва-щи-ят
женски род из-бъл-бук-ва-ща
членувано из-бъл-бук-ва-ща-та
среден род из-бъл-бук-ва-що
членувано из-бъл-бук-ва-що-то
множествено число из-бъл-бук-ва-щи
членувано из-бъл-бук-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

из-бъл-бук-вай-ки