бил избълбуквал

Речник на българския език

1. бил избълбуквал — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил избълбуквал е производна форма на избълбуквам (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).