избълбуквал

Речник на българския език

1. избълбуквал — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избълбуквал е производна форма на избълбуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. избълбуквал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

избълбуквал е производна форма на избълбуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. избълбуквал — мин. деят. св. прич. м. р.

избълбуквал е производна форма на избълбуквам (мин. деят. св. прич. м. р.).

4. избълбуквал — мин. деят. несв. прич. м. р.

избълбуквал е производна форма на избълбуквам (мин. деят. несв. прич. м. р.).