избълбуквали

Речник на българския език

1. избълбуквали — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

избълбуквали е производна форма на избълбуквам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. избълбуквали — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

избълбуквали е производна форма на избълбуквам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. избълбуквали — мин. деят. св. прич. мн. ч.

избълбуквали е производна форма на избълбуквам (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. избълбуквали — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

избълбуквали е производна форма на избълбуквам (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).